За разлика от много други ваксини, които съдържат инфекциозен патоген или част от него, вирусните векторни ваксини използват безвреден вирус, за да доставят част от генетичния код на нашите клетки, което им позволява да направят протеин на патогена.Това обучава имунната ни система да реагира на бъдещи инфекции.
Когато имаме бактериална или вирусна инфекция, нашата имунна система реагира на молекули от патогена.Ако това е първата ни среща с нашественика, фино настроена каскада от процеси се събира, за да се бори с патогена и да изгради имунитет за бъдещи срещи.
Много традиционни ваксини доставят инфекциозен патоген или част от него в телата ни, за да обучат имунната ни система да се бори с бъдещи експозиции на патогена.
Вирусните векторни ваксини работят по различен начин.Те използват безвреден вирус, за да доставят част от генетичен код от патоген до нашите клетки, за да имитират инфекция.Безобидният вирус действа като система за доставяне или вектор за генетичната последователност.
След това нашите клетки произвеждат вирусния или бактериален протеин, доставен от вектора, и го представят на нашата имунна система.
Това ни позволява да развием специфичен имунен отговор срещу патоген, без да е необходимо да имаме инфекция.
Самият вирусен вектор обаче играе допълнителна роля, като засилва нашия имунен отговор.Това води до по-силна реакция, отколкото ако генетичната последователност на патогена е доставена сама.
Ваксината срещу COVID-19 на Oxford-AstraZeneca използва вирусен вектор на обикновена настинка от шимпанзе, известен като ChAdOx1, който доставя кода, който позволява на нашите клетки да произвеждат шиповия протеин SARS-CoV-2.
Време на публикуване: 24 март 2021 г